 |
 |
EВРОПРОЕКТ
на Асоциация за икономическо развитие на търговско, стопански
и индустриални предприятия в България |
|
ОБЩИНА
КАРНОБАТ |
|
Обща
информация и инфраструктура |
Община
Карнобат се намира в югоизточната част на Република
България и е включена в административно-териториалните
граници на Бургаска област. Административен център на
общината е гр. Карнобат и включва 30 населени места
с население в края на 2004 год. от 28843 души, от които
19682 живеят в гр. Карнобат.
Общата територия на община Карнобат е 806 кв.м. Релефът
в по-голямата си част е равнинен, прорязан от долините
на реките Мочурица и Русокастренска. В северната част
се издигат две вериги от сравнително ниски /500-600м/
и разляти хълмове, които представляват последни разклонения
на Карнобатско-Айтоската планина. На юг теренът преминава
в равнина, с изолирани хълмове и теренни гънки и прелива
в Карнобатската котловина. Южно от гр. Карнобат се издигат
Хисарските възвишения /500 м./. Средната надморска височина
на територията на общината е 174 м.
По своето географско местоположение община Карнобат
и нейният център заемат значимо място в транспортно-комуникационната
система на страната, като се обслужват директно от международен
транспортен коридор №8. Тук се кръстосват пътищата за
Източна и Западна България, а така също преминава и
главна ж.п. линия с направление Шумен и Варна, което
прави общината единствена ж.п. връзка между южните и
северните части на Източна България. |
|
|
|
Икономика и бизнес |
 |
Икономическото
развитие на община Карнобат е свързано основно със селското
стопанство. Районът е бил и се утвърждава като зърнопроизводителен.
Тенденции към подем бележат трайните насаждения, основно лозя,
и свързаното с това производство на вино и други алкохолни
напитки. Добре е застъпено и животновъдството, най-вече овцевъдство,
свиневъдство, отглеждането на крави, кози, птици, зайци, пчели.
От отраслите на промишлеността са застъпени основно хранително-вкусовата,
машиностроенето и шивашката.
Община Карнобат има много добри условия и за развитие на хранително-вкусовата
промишленост, като се има в предвид, че районът е предимно
селскостопански. Традиционно тук са застъпени производство
на спиртни напитки, зеленчукови и плодови консерви, брашно
и хлебни изделия, млечни продукти, месни продукти, сладководна
риба.
В икономическата база на общината съществуват резерви от неизползвани
производствени мощности, трудови ресурси, производствени и
складови площи. |
| Действащи
предприятия на територията на общината |
|
“Карина"
АД
Фирма “Карина” АД е основана през 1962 г. на базата на малки
работилници за производство на шивашки изделия в Карнобат.
През годините фирмата преминава през различни фази на държавна
собственост - до 1996 г., когато е приватизирана 65%, а от
1999 г. е 100% частна.
Фирмата е специализирана в изработването на мъжки ризи и дамски
блузи.
В "Карина" АД в момента работят 750 работници и
служители както от гр. Карнобат, така и от околните населени
места.
Конфекционна фабрика “Маркела”.
Фирмата работи от 1996 г. и е специализирана в производството
на мъжки ризи и дамски блузи. В процеса на работа са заети
115 висококвалифицирани специалисти и работници със средна
възраст 35 години. Разполага с техника на признати немски
и японски производители. |
| “СИС
Индустрийс” |
|
Компанията
“СИС Индустрийс” край Карнобат произвежда и бутилира над 40
вида високо алкохолни напитки. В основата на цялата продукция
е чистият зърнен спирт, произвеждан от рафинерия “ВИНС”. Три
са основните марки, под които продукцията на “СИС Индустрийс”
присъства на пазара: |
| • |
“Савой клуб”. Марката е представена от водка, уиски, ром,
джин и бренди, които се произвеждат по лиценз на втората
по големина алкохолна фирма в Холандия UTO Nederland. |
| • |
McCOY е марката на английската U.B.V. Midland Distillers
Ltd. Под тази марка има българско производство на водка,
джин и уиски. |
| • |
“Карнобат” е местната марка, с която се идентифицират
типично българските напитки: ракия, мастика и мента, в
компанията на джин, бренди и водка. |
|
Напитките
от серията “Карнобат” отмерват и най – доброто съотношение
“цена – качество” и имат добро пазарно присъствие.
Рафинерия “ВИНС” е единствената рафинерия за зърнен спирт
и дестилати на територията на Балканския полуостров. Тя е
изградена по идея на един от най-големите родни производители
на високоалкохолни напитки – “СИС Индустрийс”. Технологичното
оборудване е италианско и белгийско. Рафинерията разполага
с модерна лаборатория за контролиране на входящата суровина
и текущото производство. За опазване на околната среда към
рафинерията е построена специална пречиствателна станция.
Рафинерия “ВИНС” до момента е открила над 100 работни места
с тенденция за увеличаване през следващите години.
“Винпром Карнобат” – изграждането на рафинерия “ВИНС” и колоните
за дестилати слагат началото на още едно предприятие на територията
на общината. “Винпром Карнобат” стартира собствено винопроизводство
като капацитетът на новите мощности е за преработка на до
1000 тона грозде годишно. Амбицията е да се прави “бутиково”
винопроизводство, с размерите на типичните френски изби. Новите
съоръжения са на съвременно техническо ниво, производство
на утвърдени български и европейски фирми. |
| “КАМТ”
АД. Основната дейност на фирма “Карнобат агромашини и техника”
е производство на почвообработващи машини и двигателни мостове
за каропроизводството. В момента около 15-20% от продукцията
се изнася. Има сериозна потребност от инвестиции за технологично
обновление и повишаване на качеството. |
“Металопак”
АД. Произвежда метален амбалаж, опаковки и поцинковани домашни
съдове. Разполага с модерна технологична линия на фирма “Саржиани”
– Италия. Има капацитет за производство на големи количества
от номенклатурата. Изделията се предлагат на вътрешния пазар
и за експорт.
Завод за метални конструкции към “Монтажи” ЕАД – София. Предприятието
изработва всякакъв вид среднотежки метални конструкции, заваръчен
тип, за всички отрасли на икономиката. Изпълнявани са и се
изпълняват поръчки за крупни обекти в страната, както и за
износ.. Основният производствен корпус е с площ 10 декара.
Има собствени лаборатории за химически анализ и механични
изпитания на метала. Заводът е атестиран по DIN 18800-7 за
работа по европейските стандарти. |
Поземлени
и горски фондове |
|
Общо
обработваемата земя в общината е около 540 х. дка, или средно
на едно домакинство /11 666 бр./ се падат по 46 дка. Това
показва, че съществуват реални условия за развитие на частно
зърнопроизводство и животновъдновъдство.
По начин на трайно ползване най-голяма е площта на нивите
– 512 230 дка, трайните насаждения са 22 152 дка, естествените
ливади – 5 605 дка, мерите и пасищата на територията на общината
са 103 365 дка.
Природо-климатичните условия в региона предопределят развитието
на растениевъдството, главно към производството на зърнено-житни
и фуражни култури. На значителни площи в общината се отглежда
пролетен ечемик, царевица за зърно и силаж, овес, нахут, кореандър.
През последните години се забелязва интерес и към атрактивни
култури като рапица, мента, лавандула, но все още на малки
площи – по-скоро експериментално. Има интерес и към отглеждането
на захарно цвекло и памук. Значителен е делът на някои технически
култури.
Лозарството също е отрасъл с традиции за общината. Почвено-климатичните
условия са определящия фактор за благоприятното му развитие. |
|
Екология и туризъм |
|
|
Екология |
|
Община
Карнобат е с добра екологична характеристика, която се определя
от благоприятните почвени, микроклиматични и санитарно-хигиенни
условия. От 2000 г. на територията на община Карнобат са организирани
два пункта, разположени в гр. Карнобат и обслужвани от мобилната
имисионна лаборатория на РИОСВ – Стара Загора. Анализирането
се извършва два пъти годишно. |
| Туризъм |
|
Община
Карнобат разполага с възможности за развитие на културен и
екотуризъм. Карнобатският регион със своите културно-исторически
дадености: археологически паметници от праисторическата епоха
и тракийската култура, атрактивната Карнобатска крепост Маркели,
музейната мрежа в града, архитектурният комплекс от баня,
джамия и часовникова кула в старинната част, църквата “Св.
Йоан Богослов”, както и перспективата за посещения на природни
обекти – Стралджанското блато, пясъчната кариера край с. Венец
могат да се превърнат в основно звено на културен и екотуризъм
в подножието на Източното Старопланиние. Посочените природни
обекти и Карнобатската крепост Маркели са в непосредствена
близост и това позволява достигането на синхронно развитие
на културен и екотуризъм – рядко срещано явление в тази сфера. |
|
1.
Археологически и исторически обекти и културни забележителности |
|
1.1.
Карнобатската крепост Маркели. |
|
Значим
средновековен град, отстоящ на 7,5 км западно от град Карнобат.
Характеризира се основно чрез: многопластов християнски комплекс
в който се откроява уникален и без аналог раннохристиянски
мартириум, и особено най-грандиозните до момента в България
и на Балканския полуостров старобългарски землени съоръжения.
В началото на ІХ в. Маркели е преобразувана в най-големият
южен прабългарски лагер на юг от Стара планина. Крепостта
предлага рядко срещани възможности за културен туризъм и масово
посещение на групи – чужди и български специалисти и обикновени
туристи за запознаване с достиженията на визанрийската и българската
цивилизация. |
1.2.
Родна къща на писателя Димитър Полянов - единствената съхранена
възрожденска къща от градски тип, строена през 70-те години
на ХІХ в. |
1.3.
Родна къща на писателя Минко Неволин - изцяло реставрирана
възрожденска къща, строена през 60-те години на ХІХ в. |
1.4.
Църквата “Св. Йоан Богослов” - построена върху мястото на
изгорената от турците по-стара църква на 1.І. 1878 г. в българския
център на Възрожденския Карнобат. Църквата е строена след
1878 г. от тревненския майстор Генчо Кънев. Впечатлява с оригинални
архитектурни елементи и дърворезбения си иконостас – един
от шедьоврите на майсторите от Дебърската школа. |
1.5.
Синанбейов хамам - турската баня в старата част на града е
една от цялостно запазените сгради от Южна България – изградена
е в третата четвърт на ХV в. |
1.6.
Джамия - известна като “Черната джамия”, построена на мястото
на по-ранна през 1821 г. |
1.7.
Часовникова кула - оформяща архитектурния ансамбъл в старинната
част на Карнобат. Построена през 1874 г. като градския символ
на търговско-занаятчийския просперитет на града. |
1.8.
Еврейски некропол – намиращ се на 1 км южно от града е едно
от последните свидетелства, представящи възрожденския Карнобат
като център на еврейската колония в Югоизточна България. Каменната
пластика и епиграфските надписи по надгробията дават ценна
информация за колонията. |
2.
Природни забележителности, флора и фауна. |
2.1.
Стралджанското блато - част от най-голямото вътрешно блато
в България –Стралджанското се намира на територията на община
Карнобат. Характерно е с богатото си фаунистично и флористично
разнообразие и концентрирането на голям брой видове с национална
и международна природозащитна стойност. |
2.2.
Защитената местност “Лаликото” - западно от село Венец е рядко
находище в страната на българския ендемит урумово лале. |
2.3.
Пясъчната кариера край село Венец – място за посещение на
находище на останки от фосилни хоботни |
3.
Музейна мрежа |
3.1.
Исторически музей - възникнал през 1921 г. като археологическа
сбирка. Днес музеят се състои от няколко отдела: Археология,
Етнография, Художествен, Природа и История с богати фондове.
Подготвя се пускането на експозиция “Археология”. В къща-музей
“Д. Полянов” е развита временна експозиция “Етнография”, която
запознава с богатството и регионалната специфика на народната
култура в Карнобатския край и “Художествена”, представяща
творбите на местни художници. Експозиция “Природа” е разположена
в самостоятелна сграда в южния парк на града “Дядо Димчо баир”
в комплекс със зоокъта. |
3.2.
Къща-музей “Димитър Полянов” - началото на експозиционната
дейност е поставено през 1973 г. Притежава богат фонд, съдържащ
ръкописи, документи, писма, снимки, книги, списания и вестници,
вещи на Д. Полянов и семейството му, както и материали от
и за карнобатски културно-просветни дейци |
4.
Традиционни поминъци и занаяти |
Основни
поминъци на населението в Карнобатския край са земеделието
(предимно зърнопроизводство и лозарство) и скотовъдството
(най-вече овцевъдство). Населението се слави с развъждането
на местната прочута “карнобатска овца”, която се угоява лесно,
месото й се продава по-скъпо от останалото овнешко месо, а
благодарение на своя естествен червен цвят, вълната й без
боядисване се преработва в прочутия “червен шаяк”. Основните
поминъци до голяма степен обуславят занаятчийството, което
се развива най-вече в края на втората четвърт на ХІХ в., и
то главно в града. Много от занаятите, като суватчийство,
салханджийство, ягджиийство, сапунджийството, свещарството
са свързани с преработката на продуктите от скотовъдството.
Наличието на големи количества суровини – растителни и животински
– благоприятстват високото развитие на домашното тъкачество
в района.
Характерни за града са и абаджийството, гайтанджийството,
кожухарството и еминджийството, макар и по-ограничени в сравнение
с други райони. Развиват се и каменоделството, ковачество,
мутафчийството, бъчварството. От художествените занаяти се
развива златарството, чиято продукция задоволява предимно
местни нужди.
Разположен на оживено кръстовище, през Възраждането Карнобат
израства като голямо търговско средище. Тук се организира
един от най-известните през ХVІІІ и ХІХ в. панаири – Карнобатският
панаир. На него идват да предлагат и купуват и турски, гръцки
и еврейски търговци. Те носят разнообразни стоки и много принадлежности
за коне. Местните производители участват със селскостопански
продукти - пшеница, пастърма, лой, сирене, кашкавал, пушено
и солено месо. По време на панаира се открива и голям пазар
на добитък, на който е докарван едър и дребен добитък не само
от околните села, но и от Делиорман, Герлово, Тузлука и др. |
5.
Лов и риболов |
На
територията на общината се намира Стралджанското блато, което
се характеризира с богатото си фаунистично и флористично разнообразие
и концентрирането на голям брой видове с национална и международна
природозащитна стойност.
Защитената местност “Лаликото” се намира западно от с. Венец.
Създадена е да защити находището на българския ендемит урумово
лале.
Районът се характеризира и с богато разнообразие от дивеч,
което е добра предпоставка за развитие на ловния туризъм.
Срещат се основно: бозайници - сърна, дива свиня, чакал, лисица,
язовец, пор, заек; птици - ястреб, сокол, яребица, пъдпъдък,
горски бекас, гургулица, гълъб глухар, сови (защитен вид)
и др. През пролетния и зимния прелет в района стационират
различни видове облетен и водоплаващ дивеч - бекаси, диви
патици, по-рядко гъски. Общата ловна площ е 57 700 ха. Стопанисването
и се извършва от ловно-рибарско дружество Карнобат.
Риболовът е съсредоточен основно по изкуствените водоеми,
където се лови шаран, каракуда, скобар и др.
В землището на община Карнобат се намират 83 202 дка гори
и 80 водоема, подходящи за излети, лов и риболов. |
5.
Асоциации, членства, побратимени градове и партньорства: |
| Община
Карнобат членува в Национално сдружение на общините в Република
България (НСОРБ), Регионалната асоциация на общини “Тракия”,
успешно си сътрудничи с други фондации и организации. Има
изградени партньорски взаимоотношения с нестопански организации
при разработване на предложения за проекти по конкретни програми,
които са гаранция и предпоставка за тяхното успешно реализиране.
Водени
от приятелството и традиционните отношения на сътрудничество
между Република България и Република Турция, община Карнобат
и община Хайраболу имат сключен договор за сътрудничество
и взаимопомощ. В него са залегнали полезни за развитието на
двете общини договорености в областта на културата, околната
среда. Създадени са контакти и делови отношения между държавни
и частни фирми от двете страни в сферата на икономиката, търговията
и туризма.
|
|
|
|
Актуални координати: |
|
| Община
Карнобат |
|
г-н
Желко Дерменджиев
гл. експерт - програми и резвитие
|
|
|
бул. “България” 12 |
|
| 8400
- Карнобат |
|
| Телефон
- (0559) 2-28-03, 2-28-73; |
|
| Факс
- (0559) 71-65 |
|
| Е-mail:
karnobat@mail.bg |
|
Интернет - http://karnobat.acstre.com
|
|
|
|
